Песочница Ф

В связи с прошедшим праздником 8-го марта решила представить вашему вниманию очень популярную у нас песню (старую, ей уже за 30

Композиторът Петров ми изтананика песен
'Искам текст.
Текст да е готов в понеделник, точно в десет.'
Текст ли, казах си, добре - на любовна тема значи -
Нощ, луна, звезди, море - той се смее, тя пък плаче.

Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашиая труд не подозирате -
как се потим, как се мъчиме здравата,
не за парите и не за славата...
Има ли мисъл, има ли чувство -
само тогава става изкуство!

Сядам да пиша текста, върху мелодията
на композитора Петров,
а мелодията е такава
...ла-ла, тра-ла-ла...
а след като мелодията е такава,
ето какво се получава:

Как да ти кажа, как да ти кажа,
тука при бялата лодка на плажа,
колко е преходно всичко в човека,
който е тръгнал, тръгнал по своя пътека.

Магдалена, Магдалена,
моя млада и зелена,
не плачи, не плачи,
просто затвори очи.
Тръгвам аз в този час -
сам със себе си, сам със болкта,
сам в пространството
и сам във времето, което ни дели.

Композиторът Петров недоволен ми го връща:
'Стига вече за любов.
Дай ми дом, жена и къща.
Ти си утвърден поет, аз ли да ти дам идея?
Икам песен за дует. Ще се пее на Орфея'

Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашиая труд не подозирате -
как се потим, как се мъчиме здравата,
не за парите и не за славата...
Има ли мисъл, има ли чувство -
само тогава става изкуство!

Всичко отмина, всичко изтече,
ах, любовта ни - няма я вече.
Колко е преходно всичко в човека -
двама ний крачим, крачим по обща пътека.

Маргарита, Маргарита,
моя мъка ненапита,
няма друг, няма друг -
ти съпруга, аз съпруг.
Плачеш или белиш лук -
с мен във кухнята, с мен в постелята
с мен в пространството
и с мен във времето, което ни сближи.

Композиторът мълчи, ала виждам го нервиран
'Тука, вика, не личи, че си в нещо ангажиран.
Към интимния момент прибави, заради мене,
нов фолклорен елемент - да съм с гражданско звучение'

Моя другарке, моя любима,
колко съм радостен днес, че те има.
Челник в труда, а в дома - домакиня,
моя интимна, интимна жена - героиня.

Ах, Стояна, ах, Стояна,
трактор пее на поляна.
Ще вървим, ще строим
своя свят неповторим.
С теб съм аз, вдигай глас -
мир в планетата, мир във космоса,
мир в пространството
и мир във времето...
... това е положението.

Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашиая труд не подозирате -
как се потим, как се мъчиме здравата,
и не за парите, и не за славата...
Здрава идея, мисъл и чувство -
само така се създава изкуство!

Ах, Стояна, ах, Стояна,
трактор пее на поляна.
Ще вървим, ще строим
своят свят неповторим.
Ах, Стояна, ах, Стояна,
трактор пее на поляна...
Здрава идея, мисъл и чувство -
само така се създава изкуство!