Песочница Ф

Пост в Фб председательницы одного из болгарских НПО, которые помогают беженцам из Украины. Я дам текст на болгарском, надеюсь, что гугл-транслейт поможет

Две снимки. Равносметката я оставям.
Снимка 1: 7 годишно момиченце, което е ранено преди два дни от руски ракети, бомбандирали жилищен район в Киев. Родителите ѝ вероятно са мъртви.
Снимка 2: Статия Дневник от днес.
Не искам да повярвам, че злото е станало упование на гневния ни народ. Това вече е страшно.
Бях спряла да пиша истории за хората, които идват при нас, защото сякаш самата аз вече не мога да поема още веднъж болката докато я пиша.
Явно обаче ще се наложи. Защото войната не просто не е свършила, нищо, че на всички ни се лежи на плажа на Градина, войната продължава да убива деца на няколко стотин километра от Градина.
Преди седмица в Интеграционен център #задоброто дойде мъж, който някак си е оцелял в Азовстал. За съжаление само той от цялото му семейство. Изглеждаше с поне 15 години по-стар от възрастта, на която беше.
Никога до този момент не бях чувала такава история от първо лице. Какво е глад и жажда в продължение на две седмици. Брутален глад и жажда. Такива, от които цялото ти семейство ден след ден умира пред очите ти, а телата им стоят до теб. Какво е да знаеш, че излезеш ли умираш, но гладът да те изпраща за последна хапка, ровейки в разрушени къщи, минути преди да бъдеш застрелян. Никой от излезналите не се бил върнал. След втората седмица без храна и вода се случило немислимото. Започват да ядат живо месо от починалите хора. “Късаш от крака и ядеш. Или умираш.”
Същият ден, в който срещнахме мъжът от Азовстал, научихме и за малкият М. на 9 години от Бутча, който по чудо оцелява. Или поне физически. Цялото му семейство, 14 човека, биват отведени в един обор от руската армия. Нареждат 14 стола, слагат ги да седнат, връзват им ръцете и започват да ги убиват. Един по един. Детето разказва кой умира първи, кой втори, майка, баща, сестри, кой припада и после бива свестен, за да наблюдава смъртта на останалите. Стрелят и по М. Той обаче някак си оцелява. Намират го на следващия ден, отвеждат го в близка болница. Детето разказва и на няколко пъти припада докато го прави.

https://www.facebook.com/groups/576567709599713/permalink/1085353082054504/